Преса: 1000 училища в България - без салони за физическо

Детайли

Публикувана на Неделя, 10 Май 2015 01:19

(27 Април 2015 г.)

Минавали ли сте скоро покрай училищен двор? Тишината от празните и в повечето случаи порутени площадки застрелвала ли ви е? Някога имаше бой и кавги на кого е ред да играе. Днес заети навън са само пейките. На тях седи „бодрата смяна“ на България.

Причините за тоталното отсъствие на интерес към физическата активност и спорта не са една и две. Сред основните са липсата на специалисти, които да запалят децата, остарялата материална база и още редица очевидни проблеми, за които всички управляващи вече десетилетия си затварят очите. А последните изнесени факти са повече от стряскащи - 50 процента от общо малко над 2000 училища в страната нямат салони за физическо възпитание. Това сочи проучване на учителският синдикат към КТ „Подкрепа“. Във всяко трето учебно заведение часовете по спорт се провеждат в пригодени класни стаи, а само 15 процента имат плувни басейни.

Каква е картината в страната? Проверка на „Преса“ показа, че

изключително тежка е ситуацията в Северозапада

Във Враца, Мездра, Роман и околните райони от 74 училища 19 нямат никакви условия за практикуване на физическо. В голяма част от останалите се използват пригодени класни стаи, мазета или асфалтирани площадки на открито. Оборудването също е в плачевно състояние - стари кошове за баскетбол и мрежи за волейбол.

В община Стара Загора 18 салона има в 29 заведения, където се обучават деца от началния до гимназиалния курс. Три са напълно ремонтирани. В цялата област от 129 училища без условия за спорт са 47. Най-привилегировани в града на липите са малчуганите от СОУ „Иван Вазов“. Те тичат и скачат в нова модерна зала от 1350 кв. м, за чието изграждане са инвестирани 2,5 млн. лв.

Малко по-оптимистично е положението в Пловдив. Там ощетени са децата само от 8 училища от общо 79. Поради липса на салони част от тях играят шах, вместо да се движат в часовете по физическо. Съучениците им пък импровизират с други занимателни игри.

Във Варна са почти отличници със само 4 учебни заведения без условия за спорт. Останалите 40 общински школа разполагат или със салони, или с пригодени помещения. Най-фрапиращ беше случаят в СОУ „Елин Пелин“, където се е обучавала боксовата легенда Ивайло Маринов. Олимпийският шампион и поколения след него са страдали от липсата на салон за физическо. Предишното правителство на ГЕРБ обаче отпусна 1 млн. лв., а общината добави 200 000 лв. за изграждането на зала.

В Бургас има 45 основни и средни общообразователни учи­лища в Бургас. На пръстите на едната ръка се броят тези без физкултурни салони. Сред тях за съжаление попада и елитното СОУ „Кирил и Методий“, където учениците провеждат физкултурните занятия в две съединени класни стаи. На другия полюс е положението в гимназията за романски езици „Г. С. Раковски“ и Природоматематическата гимназия „Акад. Н. Обрешков“, които са в една сграда. В двора й беше открит Ученически дворец на спорта, който е на три нива и разполага с плувен басейн и зали за различни спортове - волейбол, баскетбол, фехтовка, гимнастика...

В Русе регионалният инспектор по образованието Димитър Райнов декларира, че няма училище без място за спорт. Признава обаче, че в много от всичките близо 30 заведения на територията на града помещенията са пригодени и не отговарят на условия като размер, височина и т.н.

Другият проблем, който обрича наследниците ни на обездвижване и редица заболявания, е малкият брой часове по физическо. Средно два часа седмично плюс трети допълнителен е направо нищожно в сравнение със стандарта при скандинавците - 15 часа на седмица. Освен това в родната действителност отделеното време се използва доста нецелесъобразно.

В началните класове (I-IV) физическото се води от класния ръководител. Специалисти по спорт няма, защото учителите имат норматив от 21 часа седмично. Ако от тях се извади физическата култура, те рискуват да останат под нормата. Друг въпрос е, че порочната практика тези часове редовно да бъдат използвани за упражнения по математика и граматика, няма изкореняване. Децата смятат и сричат, защото на госпожата не й е до спорт, самата тя не си носи подходящ екип или просто е от онези, които мислят, че движението е вредно. Има и такива, които извеждат малките на двора, колкото да отбият номера, и потракват с токчета пред строените първолаци.

Кризата с физическото се задълбочава с нарастване на възрастта. По-нагоре същите тези пораснали деца следват примера, който им е даден, и влизат в час по джинси и ежедневно облекло.

Държавата нехае за порочните практики

защото физическото възпитание почти навсякъде е смятано за предмет, който е далеч от приоритетните. Целево на година се отпускат по 3 лева на дете за спорт. Те идват с постановление на Министерския съвет. Другите възможни източници на финансиране са от проекти, с които директорите могат да кандидатстват към общините или по европейски програми. Те обаче не са сигурни и са периодични.

Така въпросните 3 лв. по закон се делят на две, като лев и 50 стотинки отиват за странична дейност - купи, екипи, застраховки и др. Другата половина остава на разположение на ръководството за купуване на топки, въженца, федербал и т.н.

Столичното 125 СОУ „Проф. Боян Пенев“ в жк „Младост“, което тази година чества 60-годишен юбилей, е едно от елитните и големи училища в София. В него се обучават около 1200 деца от начален клас до гимназия. Това означава, че

годишно в касата му влизат 3600 лв.

(1200 деца по 3 лв. - б.а.). Делим сумата на две и остават 1800 лв. за оборудване на салона, открит след основен ремонт през 2014 г. В учебното заведение има още един, по-малък салон, но той е пригодена класна стая и в него се занимават най-малките.

Няма басейн, няма и добри условия за спорт на двора. Общината отказва на управата молбата за публично-частно партньорство с фирма, проявила желание да изгради футболен терен, който през седмицата да се ползва безплатно от учениците, а в уикендите да се отдава под наем.

През есента в 125 СОУ дават 1400 лв. за чисто ново оборудване за скок на височина. Средствата са извън бюджета от 1800 лева. Инвестирани са на добра воля и от политиката на училището да поощрява спорта сред възпитаниците си. През него в годините са минали имена като сестри Малееви в тениса, сестри Дунавски в художествената гимнастика, футболистът Андрей Гълъбинов - син на волейболната ни легенда Асен Гълъбинов, либерото на женския национален отбор по волейбол Мария Филипова, световната вицешампионка по борба Джанан Манолова. 

Рядко се наемат треньори за допълнителния час

Третият, допълнителен час по физическо възпитание си остава голямата болка. Ако въобще го има, училищните директори рядко наемат спортни специалисти. По закон това занимание трябва да е задължително в пределите на учебната сграда. В най-добрия случай малчуганите играят народна топка на двора, ако е хубаво времето. В останалите дни се тъпчат два-три класа като сардели в салона или просто имат свободен час (в него по-големите пушат, а малките си играят на телефоните).

Истината е, че това допълнително занимание се заплаща по 5 лв. на учител. В голямо училище биха се събрали над 2500 лв. на месец и децата могат да бъдат заведени на спорт извън школото, ако законът не го забраняваше. С тези средства е възможно да се наемат и поне трима треньори по различни дисциплини, като ще получават по около 800 лв. месечно. Те със сигурност могат да приобщят малчуганите към спорта, без да им вземат такси.

Шведите са №1 с 5 млн. спортуващи

Здрав дух в здраво тяло. Така живеят шведите в ХХI век. От почти 10 млн. души население половината са активно спортуващи независимо от възрастовата група, в която попадат. В тази скандинавска страна физическата активност е издигната в култ. Спортните дейности шведите са превърнали в отличителна черта на нацията си. Затова не е изненада, че още от първи клас местните деца получават задължителните 500 часа физическо годишно (над 15 часа седмично при петдневна учебна седмица, или по три часа на ден - б.а.).

Подобен начин на живот водят и в Норвегия. Там извънкласната дейност е подчинена изцяло на здравето и спортната ангажираност на учениците. Класовете приключват не по-късно от 14 ч., но след това следват няколко часа, в които малчуганите бягат, играят футбол или хандбал, посещават курсове по плуване, колоездене или ориентиране.

Норвежците много се гордеят с прочутия си футболен турнир за подрастващи „Купа Норвегия“, който се провежда ежегодно в Осло с участието на 24 хиляди момчета от 10- до 18-годишна възраст от над 35 държави от целия свят.

по 8000 паунда на ученик

Във Великобритания училищният спорт излиза скъпо на държавата, но евтино на родителите. За всеки ученик властите отпускат средно по 8000 паунда за физическо възпитание. Проблеми на Острова с материалната база няма, колежанските и училищните първенства са издигнати в култ. Преподавателите по физическо възпитание са обединени в собствена асоциация, началните общопрактикуващи учители всяко лято минават курсове, в които придобиват нови знания как да повишават двигателната култура на възпитаниците си.

В САЩ проблем със спортните активности на малчуганите почти няма. Там въпросът е решен кардинално - сутрин се учи, следобед се спортува. Децата могат да използват базата на различни клубове, като за това училищата плащат наем. Задължителни за изучаване в някои щати са леката атлетика и плуването.

Автор: Вестник "Преса"

преглед на публикацията